От първия ден на годината, изпъстрен с кукерски игри, чак до Митровден през късна есен градът чества стари и нови празници. Празникът в Банско се възвестява с тържествено биене на камбаните, със стрък здравец в ръката и ако се държи на традицията, трапезата непременно завършва с блага баница с ориз.

Много култови и семейни празници са се видоизменили в духа на градските нрави, някои са изчезнали.  В продължение на няколко дни деца и възрастни, облечени в живописни носии, възпроизвеждат старите обичаи и песни.

 През Възраждането Банско се превръща в един от най-значителните тьрговско - занаятчийски центрове в Североизточна Македония . Особено голям разцвет получават кожарството , дърводелството , воденичарсото , тепавичарството и др . Нагоре , по течението на река Глазне се изграждат множество работилници . В тях се изработват бъчви , шкафове, врати , струговани крака за столове и маси , дървени хавани и чаши , та дори  и  прочутите  бански  пишялки .  Особено развитие  има сарачеството и Железарството също е получило голямо развитие. Освен, че изработвали всякакви видове земеделски и горски сечива, майсторите правели звънци, свещници, кантари, ръчни воденици и др.

Уста Тодор Х. Радонов конструира сложни железни машини и изработва часовникови механизми. Един от тях и днес отмерва времето от високата кула-камбанария в Банско, а другият още по-сьвършен се намира в Зографския манастир. Десетки потомци на старите майстори-занаятчии и днес разнасят славата на Банско и района с изкусните си дървозби, шарените черги, китеници и ресначи. Изящните изведения на местните творци пленяват всеки, посетил постоянната Етнографска изложба-базар в Дома на изкуствата и поезията в гр. Банско.

Някои от занаятите се превръщат в семейна традиция.

Традиционно силно развити от старите занаяти са дърводелството и резбарството в района, като само в Банско има над 60 работилници .
За продължаване на традицията и приемствеността в този занаят през 1946 г в Банско е създаден Техникум по горско стопанство и дървообработване. Днешните майстори са главно потомци на стари бански фамилии занаятчии. Повечето от тях понстоящем се занимават с дървообработване и мебелно производство, малка част - с резбоване върху мебели и само няколко души - с изработване на художествени произведения или сувенири.